неделя, 4 април 2010 г.

Честито Възкресение



Празнувайте, празнувайте защото Сина на Бог се вдигна от смъртта и Възкръсна. Да ни покаже Пътя и да не се лутаме в мрак и неверие вече. Радвайте се и стремете се да бъдете чисти в делата и помислите си.

Христос Возкресе. Воистина Возкресе.

вторник, 12 януари 2010 г.

Джонатан Лител, за истинските лица на смъртта и трагедията


Публикуваният по-долу текст е част от разговора между хауптщурмфюрер д-р Ауе и плененият, от Вермахта, политкомисар, на служба в Червената армия, Иля Семьонович Правдин. Този разговор естествено се случва във великолепната книга на Джонатан Лител – „Доброжелателните”. В началото двамата говорят за тънките разлики между националсоциализма и комунизма; за свободата и репресиите; всеки от двамата убедено и аргументирано заявява, че неговата страна ще спечели войната, а после идва време за някои нелицеприятни, и за днешния ден, истини, които се надявам да прочетете внимателно и честно да си отговорите на един въпрос. Какво беше комунизмът за нас и комунизмът изобщо?

В началото говори пленника Правдин, а миг по-късно се намесва и д-р Ауе. Приятно четене.

„”...Въпреки всичките ни военни поражения нашата Партия и нашият народ останаха непобедени. Сега нещата ще се обърнат. Вашите вече започват да отстъпват о Кавказ. Крайната ни победа е извън всякакво съмнение.” – „Може би, възразих. Но каква ще е цената за вашия комунизъм? Още от началото на войната Сталин се позова на националните ценности, единствените, които истински вдъхновяват хората, а не комунистическите ценности. Върна царските порядки на Суворов и Кутузов, както и позлатените пагони на офицерите, които през 17-та вашите другари в Петроград забиваха с гвоздеи за раменете им. В джобовете на вашите убити, дори на висши офицери, намираме скрити икони. Нещо повече, от разпитите знаем, че расовите ценности се проявяват съвсем открито сред най висшите сфери на Партията и армията, един великоруски, антисемитски дух, който Сталин и ръководителите на Партията отглеждат. Вие също започвате да не се доверявате на вашите евреи; при това те не са класа.” – „Това, което казвате, сигурно е вярно, призна с тъга. Под натиска на войната отживелиците отново изплуват. Но не трябва да забравяме какво представляваше руския народ преди 1917-а, неговото невежество, неговата изостаналост. Нямахме и двадесет години, за да го възпитаме и изправим, малко е. След войната отново ще се заемем с тази задача и малко по малко всички грешки ще бъдат поправени.” – „Мисля, че се лъжете. Проблемът не е в народа, а във вашите ръководители. Комунизмът е само маска върху непромененото лице на Русия. Вашият Сталин е цар, вашето Политбюро са боляри или алчни и егоистични аристократи, вашите партийни кадри са същите чиновники като тези на Петър или Николай. Това е все същото руско самодържавие, същата постоянна несигурност, същата параноя към всичко чуждо, същата изначална неспособност да се управлява добре, същата подмяна на общественото съгласие, тоест на истинската власт с терор, същата необуздана корупция, но под друга форма, същото невежество, същото пиянство. Четете кореспонденцията на Курбски и Иван, четете Карамазин, четете Кустин. Централната тема на вашата история никога не се е променяла; унижение от баща на син. От самото начало, но особено от монголците насам, всичко ви унижава и цялата политика на вашите управляващи се състои не в преодоляване на това унижение и неговите причини, а в неговото потулване пред останалия свят. Петербург на Петър е просто поредното село на Потьомкин: той не е отворен към Европа прозорец, а театрален декор, издигнат, за да скрие от Запада цялата безкрайна нищета и мръсотия, която се простира отвъд. Впрочем могат да се унижат единствено склонните да бъдат унизени, а на свой ред единствено унизените унижават. Унизените от 1917 г., от Сталин до мужика, оттогава насам единствено налагат над останалите своите страхове и унижението си. Защото в тази страна на унизени царят, каквато и да е мощта му, е безсилен, волята му затъва в мътната тиня на неговата администрация, бързо е принуден, като Петър, да заповяда да се подчиняват на заповедите му; пред него му се кланят, а зад гърба му го крадат и заговорничат; всички ласкаят началниците си и потискат подчинените си, всички имат робски манталитет и той достига чак до върха; най-големият роб измежду вас е царят, който нищо не може да направи срещу низостта и унижението на робския си народ и който в своето безсилие ги избива, тероризира и унижава още повече. И всеки път, когато във вашата история се появява истински разрив, истинска възможност да се измъкнете от този порочен кръг и да започнете нова история, вие го пропускате: пред онази свобода от 1917-а, за която говорехте, всички, както народът, така и ръководителите, отстъпихте и отново се затворихте в старите изпитани порядки. Краят на НЕП-а, обявяването на социализма в една единствена страна означава все това. А после, тъй като надеждите не бяха съвсем угаснали, трябваше да има чистки. Настоящият великоруски шовинизъм е просто логическо завършване на този процес. Вечно унизеният руснак се измъква винаги по един и същ начин, отъждествявайки се с абстрактната слава на Русия. Може да работи петнадесет часа на ден в неотоплен завод, цял живот да яде само черен хляб и зеле, да служи на тлъст ръководител, който се обявява за марксист-ленинист, но който се вози в лимузина с луксозните си уличници и френското си шампанско – това за него е без значение, стига да се възцари трети Рим. И няма никакво значение дали този трети Рим ще се нарича християнски или комунистически. А директорът на завода постоянно ще трепери за мястото си, ще се подмазва на началника си и ще му прави богати подаръци, а ако изпадне в немилост, друг, същият като него, ще заеме мястото му, също толкова алчен, невеж и унизен като него, презиращ своите работници, защото в крайна сметка той служи на пролетарската държава. Един ден, несъмнено, комунистическата фасада, със или без насилие, ще рухне. Тогава ще се разкрие непокътната онази същата Русия. Ако някога спечелите тази война, ще излезете повече националсоциалист и повече империалисти от нас, но вашият социализъм, за разлика от нашия, ще се изпразни от съдържание и ще ви остане само национализмът, за който да се закачите. В Германия и в капиталистическите страни твърдим, че комунизмът е погубил Русия; но аз мисля обратното: Русия погуби комунизма.””